4.11.2009 г., 1:36

За него

880 0 3

За него казваха, че е на двадесет и три
и искаха с усмивчица една да ги дари.
Аз в очите му намирах я -
за мен тя беше като на дете...

Всички с трепет чакаха го,
в къси смешнички поли.
Давеха се с дим, щом погледа му срещнеха
и кикот в стил "вземи ме" в коридора пак ехти.

Седях и гледах отстрани и страх ме глождеше отвътре,
че очите му, ако съзра, не ще отмина с вдигната глава...
С поглед аз не го докоснах, но щом разминахме се ние,
малки спомени от бъдещето накараха ме да настръхна...

Разбрах какво е да вървиш и всичко долу да потъва,
усетих полъх нежен как копие в сърцето ми забива,
удавих се във поглед тъмен и тъй мъжки нежен
и успях да се изправя... след като изтече между пръстите в прегръдка...

08.02.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели ИзбериСи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Тошко
  • Много е красиво и някак си нежно, забавно и закачливо. Поздравявам Те за Творбата.
  • Може малко да го редактираш. Иначе замисъла ми хареса. Ето едно предложение от мен:


    За него казваха, че е на двадесет и три
    И само с поглед карал сърцето да се разтупти
    Но аз единствена в очите му откривах
    Усмивката, която той от всички крие...

    А как очакваха го с трепет,
    Разголили бедра под късите поли
    В дим се давеха щом погледа му срещнат
    И караха с кикот коридора да ехти „ела и ме вземи”

    Стоях, разглеждайки ги отстрани,
    А странен страх ме глождеше отвътре,
    Че щом разминем се и срещнем се с погледи
    С вдигната глава не ще си тръгна

    Не го докоснах с моя поглед,
    но с неговия ме докосна той
    разминахме се като айсберзи от лед
    за бъдещето мислите отнеха ми покоя

    Разбрах какво е да вървиш,
    а всъщност да потъваш...
    удавих се в погледа безбрежен
    изтекъл между хорски стъпки...


    Малко не ми се получи края, но може още малко да се пипне

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...