Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова) Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)
16
26 feb 2008, 7:12

За Него (а може би и мен)

  Poesía » Otra
1.3K 0 2
   

За Него (а може би и мен)

 

Колосален, единствен,

превъзходен, красив...

Всичко даваш, не мислиш,

после бавно гасиш...

Нежно пипаш, виновен,

после мъчиш, гориш...

Ту строиш ме на кула,

ту рушиш и валиш...

Прикована, добра

и красива, и злак...

Изтощена, сама

и сред много една...

Ту ти бърша сълзите,

ту ги пия с вина...

Нежно, пивко,

червено, сухо

вино съм аз...

"Не отпивай от мене!"

- упоена зова...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Михайлова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0