Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова) Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)
16
26 февр. 2008 г., 07:12

За Него (а може би и мен)

1.3K 0 2
   

За Него (а може би и мен)

 

Колосален, единствен,

превъзходен, красив...

Всичко даваш, не мислиш,

после бавно гасиш...

Нежно пипаш, виновен,

после мъчиш, гориш...

Ту строиш ме на кула,

ту рушиш и валиш...

Прикована, добра

и красива, и злак...

Изтощена, сама

и сред много една...

Ту ти бърша сълзите,

ту ги пия с вина...

Нежно, пивко,

червено, сухо

вино съм аз...

"Не отпивай от мене!"

- упоена зова...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Михайлова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0