Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова) Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)
16
Feb 26, 2008, 7:12 AM

За Него (а може би и мен)

  Poetry » Other
1.3K 0 2
   

За Него (а може би и мен)

 

Колосален, единствен,

превъзходен, красив...

Всичко даваш, не мислиш,

после бавно гасиш...

Нежно пипаш, виновен,

после мъчиш, гориш...

Ту строиш ме на кула,

ту рушиш и валиш...

Прикована, добра

и красива, и злак...

Изтощена, сама

и сред много една...

Ту ти бърша сълзите,

ту ги пия с вина...

Нежно, пивко,

червено, сухо

вино съм аз...

"Не отпивай от мене!"

- упоена зова...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гери Михайлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0