28 oct 2015, 16:41

За нещата, които правим мислено

  Poesía » Otra
504 0 2

Повече от онези, които вършим реално.

 

Хиляди пъти убих и умрях,

и получих, и раздадох справедливост.

Тръгвах си, летях и пиех уиски,

поднесено от тъмнокоса стюардеса.

Забравях и започвах отначало...

 

Хората зачерквах като числа от тото фиш.

Разбира се, че беше лесно.

Миризмата на бита не се долавя в мислите,

нито пък часовникът те притеснява.

 

Няма нищо, само ти, и ти, и ти... В главна роля. Като в роман.

Все очакваш подобаващ край.

Смъртта ли дебнеш или тя те дебне...

 Въпрос на гледна точка и на възприятие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елмаз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...