28.10.2015 г., 16:41 ч.

За нещата, които правим мислено 

  Поезия » Друга
386 0 2

Повече от онези, които вършим реално.

 

Хиляди пъти убих и умрях,

и получих, и раздадох справедливост.

Тръгвах си, летях и пиех уиски,

поднесено от тъмнокоса стюардеса.

Забравях и започвах отначало...

 

Хората зачерквах като числа от тото фиш.

Разбира се, че беше лесно.

Миризмата на бита не се долавя в мислите,

нито пък часовникът те притеснява.

 

Няма нищо, само ти, и ти, и ти... В главна роля. Като в роман.

Все очакваш подобаващ край.

Смъртта ли дебнеш или тя те дебне...

 Въпрос на гледна точка и на възприятие.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??