Повече от онези, които вършим реално.
Хиляди пъти убих и умрях,
и получих, и раздадох справедливост.
Тръгвах си, летях и пиех уиски,
поднесено от тъмнокоса стюардеса.
Забравях и започвах отначало...
Хората зачерквах като числа от тото фиш.
Разбира се, че беше лесно.
Миризмата на бита не се долавя в мислите,
нито пък часовникът те притеснява.
Няма нищо, само ти, и ти, и ти... В главна роля. Като в роман.
Все очакваш подобаващ край.
Смъртта ли дебнеш или тя те дебне...
Въпрос на гледна точка и на възприятие.
© Елмаз Всички права запазени