23 mar 2017, 11:17

За Нея

  Poesía
518 2 3

Поезията няма ден,
няма цвят и няма възраст.
Попадналият в неин плен
е заклеймен да пие мъдрост.

Метафорите, като дъжд
се сипят ситно от поети,
а светлината изведнъж
със смисъл за живота свети.

Тя няма граници дори.
Тя не заспива уморено.
Поезията не мълчи,
на нея всичко е простено.

Увлича в своя кръговрат
и заразява нелечимо.
Тя всъщност е вълшебен свят
в който, само смисъл има.

Поезията е следа.
Поезията е награда.
Тя никога не е сама
и с времето, остава млада...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...