За Нея
Поезията няма ден,
няма цвят и няма възраст.
Попадналият в неин плен
е заклеймен да пие мъдрост.
Метафорите, като дъжд
се сипят ситно от поети,
а светлината изведнъж
със смисъл за живота свети.
Тя няма граници дори.
Тя не заспива уморено.
Поезията не мълчи,
на нея всичко е простено.
Увлича в своя кръговрат
и заразява нелечимо.
Тя всъщност е вълшебен свят
в който, само смисъл има.
Поезията е следа.
Поезията е награда.
Тя никога не е сама
и с времето, остава млада...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
