23 мар. 2017 г., 11:17

За Нея

521 2 3

Поезията няма ден,
няма цвят и няма възраст.
Попадналият в неин плен
е заклеймен да пие мъдрост.

Метафорите, като дъжд
се сипят ситно от поети,
а светлината изведнъж
със смисъл за живота свети.

Тя няма граници дори.
Тя не заспива уморено.
Поезията не мълчи,
на нея всичко е простено.

Увлича в своя кръговрат
и заразява нелечимо.
Тя всъщност е вълшебен свят
в който, само смисъл има.

Поезията е следа.
Поезията е награда.
Тя никога не е сама
и с времето, остава млада...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...