15 sept 2017, 8:32

За нея

  Poesía
464 1 2

Отново към теб се обръщам в стиха си,
но вече напуснал дома на поетите.
Бавно прекрачи, денят се усмихна,
и заедно с него усмихват се стихове.
 

Нищо обаче аз не променям.
Даже искам да потвърдя!
Ти си виновна, че те намразих,
че искам да си по лице във калта.


Искам да го повторя, потретя!
Ти си едно измамно чудовище!
Като за край на моите куплети!
Чао ти казвам, измамно съкровище!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Д. Драганов – 12.09.15 г.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...