За нея
Отново към теб се обръщам в стиха си,
но вече напуснал дома на поетите.
Бавно прекрачи, денят се усмихна,
и заедно с него усмихват се стихове.
Нищо обаче аз не променям.
Даже искам да потвърдя!
Ти си виновна, че те намразих,
че искам да си по лице във калта.
Искам да го повторя, потретя!
Ти си едно измамно чудовище!
Като за край на моите куплети!
Чао ти казвам, измамно съкровище!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
