19 mar 2013, 16:57

За нея и на барикадите ще легна

1.1K 0 2

                                                     За нея и на барикадите ще легна

                                                                                                

                                                                За пореден ден

                                                                по улици и площади

                                                                протестира народът сплотен.

                                                                Завардва кръстовища

                                                                с живи барикади,

                                                                заради ЧЕЗ, ПРО и ЕВиЕн.

                                                                До клатушкащите се плакати

                                                                вятърът вее знамената

                                                                пред народната палата.

                                                                Към смълчаните депутати

                                                                думи с жестове неприлични

                                                                отправя тълпата.

                                                                На моменти обезумява.

                                                                Реве и крещи:

                                                                "Долу мафията - политици!

                                                                Стига неправда! Стига лъжи!"

                                                               Усетих първо гърдите ù,

                                                                като булдозер по гърба,

                                                                сякаш описаха на София

                                                                магистралата "Южна дъга".

                                                                После с рамо леко рамото ми

                                                                за пореден път закачи

                                                                и застана пред мене Тя.

                                                                Жест ли това значи?

                                                                Може би? Не знам!

                                                                Може да греша!

                                                                Не, не! Тя пак е тука!

                                                                Колко грубо до нея

                                                                сбута я "боклука"!

                                                                Идва ми да го фрасна

                                                                с плаката тоя чукундур!

                                                                В тая навалица цветна

                                                                сме селянин до селяндур.

                                                                Вятърът подухна. Знамето развя

                                                                във вдигнатите ръце.

                                                                Погледа ми привлече под косата

                                                                грациозното ù вратле.

                                                                После надолу се плъзна

                                                                към кръстчето от клас фин,

                                                                към хубавото дупе в дънки

                                                                с цвят небесносин.

                                                                Под тях очертават се

                                                                бикини скромни.

                                                                Разбъркаха се в главата ми

                                                                мисли разнородни.

                                                                Че сам се усмихвам,

                                                                това не е грях,

                                                                защото в мислите си 

                                                                съм се пъхнал под тях.

                                                                После замаян притихвам

                                                                между тези дълги бедра,

                                                                които в своята хватка

                                                                са ми спрели дъха.

                                                                И докато галя

                                                                с поглед бедрата,

                                                                чувам как се засили 

                                                                викът на тълпата:

                                                                "Долу ЧЕЗ! Долу ЕВиЕн!

                                                                Само Румен! Само Румен!"

                                                                За него чух - бил обикновен,

                                                                не крадял и бил умен.

                                                                "Да последваме Иван!"

                                                                Той пък бил учен

                                                                 и потенциал голям.

                                                                 Това не може да бъде! Не!

                                                                 Чувствам се възбуден,

                                                                 загледан в това дупе.

                                                                 Време е! Ще направя крачка.

                                                                 Първо знамето ще хвана

                                                                 като на закачка.

                                                                 Но тълпата се люшна,

                                                                 обърна се към "Орлов мост".

                                                                 Натам се насочи 

                                                                 да стои на пост.

                                                                 Знамето свалиха

                                                                 вдигнатите ръце.

                                                                 Тя се обърна и видях

                                                                 от красивото ù лице

                                                                 двете големи, черни очи,

                                                                 как изпратиха в сърцето ми

                                                                 влюбени стрели.

                                                                 - Желая да... - двусмислена дума

                                                                 към протегнатата ръка...

                                                                 - И аз също желая... - прошепна тя.

                                                                 Прегърнах я с целувка по устата.

                                                                 Игривото ù езиче чакало е това,

                                                                 първите букви в тъмата

                                                                 да засрича от любовните слова.

                                                                 Трябва да благодаря

                                                                 на ЧЕЗ, ЕВН и Про.

                                                                 Ще им спестя една псувня

                                                                 за направеното добро.

                                                                 Днес двамата заедно

                                                                 скачаме по площадите

                                                                 с моята мечтана любов.

                                                                 За нея и на барикадите

                                                                 да легна съм готов!                                                

                                                                 

                                                                                                                                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...