Mar 19, 2013, 4:57 PM

За нея и на барикадите ще легна

  Poetry » Erotic
1.1K 0 2

                                                     За нея и на барикадите ще легна

                                                                                                

                                                                За пореден ден

                                                                по улици и площади

                                                                протестира народът сплотен.

                                                                Завардва кръстовища

                                                                с живи барикади,

                                                                заради ЧЕЗ, ПРО и ЕВиЕн.

                                                                До клатушкащите се плакати

                                                                вятърът вее знамената

                                                                пред народната палата.

                                                                Към смълчаните депутати

                                                                думи с жестове неприлични

                                                                отправя тълпата.

                                                                На моменти обезумява.

                                                                Реве и крещи:

                                                                "Долу мафията - политици!

                                                                Стига неправда! Стига лъжи!"

                                                               Усетих първо гърдите ù,

                                                                като булдозер по гърба,

                                                                сякаш описаха на София

                                                                магистралата "Южна дъга".

                                                                После с рамо леко рамото ми

                                                                за пореден път закачи

                                                                и застана пред мене Тя.

                                                                Жест ли това значи?

                                                                Може би? Не знам!

                                                                Може да греша!

                                                                Не, не! Тя пак е тука!

                                                                Колко грубо до нея

                                                                сбута я "боклука"!

                                                                Идва ми да го фрасна

                                                                с плаката тоя чукундур!

                                                                В тая навалица цветна

                                                                сме селянин до селяндур.

                                                                Вятърът подухна. Знамето развя

                                                                във вдигнатите ръце.

                                                                Погледа ми привлече под косата

                                                                грациозното ù вратле.

                                                                После надолу се плъзна

                                                                към кръстчето от клас фин,

                                                                към хубавото дупе в дънки

                                                                с цвят небесносин.

                                                                Под тях очертават се

                                                                бикини скромни.

                                                                Разбъркаха се в главата ми

                                                                мисли разнородни.

                                                                Че сам се усмихвам,

                                                                това не е грях,

                                                                защото в мислите си 

                                                                съм се пъхнал под тях.

                                                                После замаян притихвам

                                                                между тези дълги бедра,

                                                                които в своята хватка

                                                                са ми спрели дъха.

                                                                И докато галя

                                                                с поглед бедрата,

                                                                чувам как се засили 

                                                                викът на тълпата:

                                                                "Долу ЧЕЗ! Долу ЕВиЕн!

                                                                Само Румен! Само Румен!"

                                                                За него чух - бил обикновен,

                                                                не крадял и бил умен.

                                                                "Да последваме Иван!"

                                                                Той пък бил учен

                                                                 и потенциал голям.

                                                                 Това не може да бъде! Не!

                                                                 Чувствам се възбуден,

                                                                 загледан в това дупе.

                                                                 Време е! Ще направя крачка.

                                                                 Първо знамето ще хвана

                                                                 като на закачка.

                                                                 Но тълпата се люшна,

                                                                 обърна се към "Орлов мост".

                                                                 Натам се насочи 

                                                                 да стои на пост.

                                                                 Знамето свалиха

                                                                 вдигнатите ръце.

                                                                 Тя се обърна и видях

                                                                 от красивото ù лице

                                                                 двете големи, черни очи,

                                                                 как изпратиха в сърцето ми

                                                                 влюбени стрели.

                                                                 - Желая да... - двусмислена дума

                                                                 към протегнатата ръка...

                                                                 - И аз също желая... - прошепна тя.

                                                                 Прегърнах я с целувка по устата.

                                                                 Игривото ù езиче чакало е това,

                                                                 първите букви в тъмата

                                                                 да засрича от любовните слова.

                                                                 Трябва да благодаря

                                                                 на ЧЕЗ, ЕВН и Про.

                                                                 Ще им спестя една псувня

                                                                 за направеното добро.

                                                                 Днес двамата заедно

                                                                 скачаме по площадите

                                                                 с моята мечтана любов.

                                                                 За нея и на барикадите

                                                                 да легна съм готов!                                                

                                                                 

                                                                                                                                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...