19 мар. 2013 г., 16:57

За нея и на барикадите ще легна

1.1K 0 2

                                                     За нея и на барикадите ще легна

                                                                                                

                                                                За пореден ден

                                                                по улици и площади

                                                                протестира народът сплотен.

                                                                Завардва кръстовища

                                                                с живи барикади,

                                                                заради ЧЕЗ, ПРО и ЕВиЕн.

                                                                До клатушкащите се плакати

                                                                вятърът вее знамената

                                                                пред народната палата.

                                                                Към смълчаните депутати

                                                                думи с жестове неприлични

                                                                отправя тълпата.

                                                                На моменти обезумява.

                                                                Реве и крещи:

                                                                "Долу мафията - политици!

                                                                Стига неправда! Стига лъжи!"

                                                               Усетих първо гърдите ù,

                                                                като булдозер по гърба,

                                                                сякаш описаха на София

                                                                магистралата "Южна дъга".

                                                                После с рамо леко рамото ми

                                                                за пореден път закачи

                                                                и застана пред мене Тя.

                                                                Жест ли това значи?

                                                                Може би? Не знам!

                                                                Може да греша!

                                                                Не, не! Тя пак е тука!

                                                                Колко грубо до нея

                                                                сбута я "боклука"!

                                                                Идва ми да го фрасна

                                                                с плаката тоя чукундур!

                                                                В тая навалица цветна

                                                                сме селянин до селяндур.

                                                                Вятърът подухна. Знамето развя

                                                                във вдигнатите ръце.

                                                                Погледа ми привлече под косата

                                                                грациозното ù вратле.

                                                                После надолу се плъзна

                                                                към кръстчето от клас фин,

                                                                към хубавото дупе в дънки

                                                                с цвят небесносин.

                                                                Под тях очертават се

                                                                бикини скромни.

                                                                Разбъркаха се в главата ми

                                                                мисли разнородни.

                                                                Че сам се усмихвам,

                                                                това не е грях,

                                                                защото в мислите си 

                                                                съм се пъхнал под тях.

                                                                После замаян притихвам

                                                                между тези дълги бедра,

                                                                които в своята хватка

                                                                са ми спрели дъха.

                                                                И докато галя

                                                                с поглед бедрата,

                                                                чувам как се засили 

                                                                викът на тълпата:

                                                                "Долу ЧЕЗ! Долу ЕВиЕн!

                                                                Само Румен! Само Румен!"

                                                                За него чух - бил обикновен,

                                                                не крадял и бил умен.

                                                                "Да последваме Иван!"

                                                                Той пък бил учен

                                                                 и потенциал голям.

                                                                 Това не може да бъде! Не!

                                                                 Чувствам се възбуден,

                                                                 загледан в това дупе.

                                                                 Време е! Ще направя крачка.

                                                                 Първо знамето ще хвана

                                                                 като на закачка.

                                                                 Но тълпата се люшна,

                                                                 обърна се към "Орлов мост".

                                                                 Натам се насочи 

                                                                 да стои на пост.

                                                                 Знамето свалиха

                                                                 вдигнатите ръце.

                                                                 Тя се обърна и видях

                                                                 от красивото ù лице

                                                                 двете големи, черни очи,

                                                                 как изпратиха в сърцето ми

                                                                 влюбени стрели.

                                                                 - Желая да... - двусмислена дума

                                                                 към протегнатата ръка...

                                                                 - И аз също желая... - прошепна тя.

                                                                 Прегърнах я с целувка по устата.

                                                                 Игривото ù езиче чакало е това,

                                                                 първите букви в тъмата

                                                                 да засрича от любовните слова.

                                                                 Трябва да благодаря

                                                                 на ЧЕЗ, ЕВН и Про.

                                                                 Ще им спестя една псувня

                                                                 за направеното добро.

                                                                 Днес двамата заедно

                                                                 скачаме по площадите

                                                                 с моята мечтана любов.

                                                                 За нея и на барикадите

                                                                 да легна съм готов!                                                

                                                                 

                                                                                                                                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...