rumbic (Руми)
329 4585
22 feb 2020, 7:12

За нея не похарчи нито грош… 

  Poesía
1286 10 12

Забърза се човекът. Закъде ли!

Надбягваше се с всички ветрове,

препъваше се в дните посивели

и търсеше все нови светове.

 

Забравил, че животът му е кратък,

поставяше го често за залог -

успехите превръщаше в упадък,

препускаше по своя път широк.

 

Но дойде ден и пътят му се свърши,

застана пред небесните врати.

Душата му от болка се прекърши,

разкайваше се. Ронеше сълзи.

 

Дордето бе човекът на земята

стремеше се към слава и разкош,

но как така забравил бе душата,

за нея не похарчи нито грош!

© Руми Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ангелче, благодаря ти!
  • Колко гости си имам само, а мен никаква ме няма! Благодаря ви от сърце, мили приятели, вашето присъствие означава много за мен! Прекрасна нова седмица ви пожелавам!
  • Често пъти забравяме душата.Но винаги идва часът за равносметка.
    Поздравление за хубавият стих!
  • Мъдър стих и замислящ финал! Сърдечен поздрав!
  • Много поучително и кореспондиращо с текст от Светото писание. Битовите хора мислят само за бита, а не за душата. Под съмнение е дали въобще имат души. И да имат те трудно могат да бъдат регистрирани. Поздравление за хубавия и мъдър стих, Руми!
  • Така е, човек иска всичко да постигне в живота си! Когато се изправи пред Твореца, чак тогава разбира, че всичко е суета! Поздравления, Руми, прекрасен стих!
  • Какъв финал само! Сетил се, ама късно! Обикновено се казва "човешко е да грешиш"! Да, ама не всички толкова грешат!Като гледам колко хора тук цитират Евангелие, глави, стих и т.н.,значи са посветени и не грешат толкова....А ние, раслите в атеистичното време, сигурно ще сме направо за ада!...
  • Мъдро!
  • Когато прочетох страхотната ти творба си спомних за историята записана в Евангелието на Лука 12 глава от 16 стих до 21.
    Руми, твоите прекрасни редове са един дълбок призив към всяка една човешка душа, в това последно време, в което живеем. Те ни разтърсват и изваждат от забързаното ежедневие. Всъщност зад тях стои безпределната, истинска любов и загриженост на Бог към човека.Тази, която е и в твоето сърце, Руми! Моля се повече хора да я разпознаят. Респект пред поезията ти! Прегръщам те!
  • Човешката алчност няма граници! Поздравления, Руми!
  • Чудесно !
  • Имаме всички нужда да ни се напомня... Чудесен стих, Руми!
Propuestas
: ??:??