Забърза се човекът. Закъде ли!
Надбягваше се с всички ветрове,
препъваше се в дните посивели
и търсеше все нови светове.
Забравил, че животът му е кратък,
поставяше го често за залог -
успехите превръщаше в упадък,
препускаше по своя път широк.
Но дойде ден и пътят му се свърши,
застана пред небесните врати.
Душата му от болка се прекърши,
разкайваше се. Ронеше сълзи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up