За нея не похарчи нито грош…
Забърза се човекът. Закъде ли!
Надбягваше се с всички ветрове,
препъваше се в дните посивели
и търсеше все нови светове.
Забравил, че животът му е кратък,
поставяше го често за залог -
успехите превръщаше в упадък,
препускаше по своя път широк.
Но дойде ден и пътят му се свърши,
застана пред небесните врати.
Душата му от болка се прекърши,
разкайваше се. Ронеше сълзи.
Дордето бе човекът на земята
стремеше се към слава и разкош,
но как така забравил бе душата,
за нея не похарчи нито грош!
© Руми All rights reserved.
