20 ene 2011, 16:07

За нея нямам душа 

  Poesía
621 0 2

Не ме лъжи, че ще ме чакаш.

Всичко друго ще ми се изтрие,

но разни сълзливи оплаквания

със сигурност не описват "ние".

Не ми казвай, че съм неповторима

и нямало кой да ми вземе мястото.

Дори съм сигурна как вече друга има

и аз от нея съм далеч по-безопасна.

Не казвай, че липсва ти гласа ми

и как ще се срещнем някой ден,

липсват ти дори не нощите безсънни,

а как не беше сложно да си легнеш с мен.

Не казвай как без мене е безсмислено,

не го наричай, моля те, съдба,

не ме помни по теб орисана.

Аз мразя да обичам бездънна или докрай света,

аз мразя да се рея сред единствени

или да пиша "той" със главна буква.

Ако звучеше като любов, знай, аз съм си измисляла.

В каквото и да се забърквам, все безкръвна се измъквам.

Такава съм, не вярвам в любовта,

макар че в много стихове съм я опяла.

Всъщност вярвам. Но за нея нямам душа.

Пò се харесвам егоистична, студена, вяла...

 

19.01.2011г.

гр. Сопот

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Румяна, за какви оплаквания говориш, все пак става въпрос за произведение, не за буквална изповед. Защо масово в този сайт се дават психологически съвети на хора, които просто публикуват стихотворения и когато дори не става ясно каква точно е житейската ситуация, въплътена в произведението?
  • Дааа, по-лесно е да кажеш че нямаш Душа, по-трудното е да го повярваш!!!Поздрав!!!
Propuestas
: ??:??