За нея нямам душа
Не ме лъжи, че ще ме чакаш.
Всичко друго ще ми се изтрие,
но разни сълзливи оплаквания
със сигурност не описват "ние".
Не ми казвай, че съм неповторима
и нямало кой да ми вземе мястото.
Дори съм сигурна как вече друга има
и аз от нея съм далеч по-безопасна.
Не казвай, че липсва ти гласа ми
и как ще се срещнем някой ден,
липсват ти дори не нощите безсънни,
а как не беше сложно да си легнеш с мен.
Не казвай как без мене е безсмислено,
не го наричай, моля те, съдба,
не ме помни по теб орисана.
Аз мразя да обичам бездънна или докрай света,
аз мразя да се рея сред единствени
или да пиша "той" със главна буква.
Ако звучеше като любов, знай, аз съм си измисляла.
В каквото и да се забърквам, все безкръвна се измъквам.
Такава съм, не вярвам в любовта,
макар че в много стихове съм я опяла.
Всъщност вярвам. Но за нея нямам душа.
Пò се харесвам егоистична, студена, вяла...
19.01.2011г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
