За Николета

Над нея изля се мръсният дъжд,

накичи се с него, изпъна и гръд.

Усмивка срещу черно небе от стрели,

недей си мисли, че навънка вали.

Напротив, под земята сянката бяга,

след нея и всичките дребни създания.

Говоря за хората, злобата, болката,

тя ги прегръща, целува и милва.

Тя е над мене, над тебе и кроткия блус,

над слънцето, мрака и тежкият студ.

Жена като нея звездите размества,

жена като нея бих обичал с клетва.