Над нея изля се мръсният дъжд,
накичи се с него, изпъна и гръд.
Усмивка срещу черно небе от стрели,
недей си мисли, че навънка вали.
Напротив, под земята сянката бяга,
след нея и всичките дребни създания.
Говоря за хората, злобата, болката,
тя ги прегръща, целува и милва.
Тя е над мене, над тебе и кроткия блус,
над слънцето, мрака и тежкият студ.
Жена като нея звездите размества,
жена като нея бих обичал с клетва.