Nov 23, 2014, 11:50 AM

За Николета 

  Poetry » Love
562 0 0

Над нея изля се мръсният дъжд,

накичи се с него, изпъна и гръд.

Усмивка срещу черно небе от стрели,

недей си мисли, че навънка вали.

 

Напротив, под земята сянката бяга,

след нея и всичките дребни създания.

Говоря за хората, злобата, болката,

тя ги прегръща, целува и милва.

 

Тя е над мене, над тебе и кроткия блус,

над слънцето, мрака и тежкият студ.

Жена като нея звездите размества,

жена като нея бих обичал с клетва.

© Иван Ценов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??