Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18125
10 feb 2023, 11:13

За нормалните 

  Poesía » Filosófica
439 7 6

Усмирителни ризи две-три,
този свят ми надяна – присви ме,
из нормалното нейде се скри
лудостта. Без лице и без име.
И в килия стерилна стаен,
попрегърбен е делникът. Жива,
само нощем се връща при мен,
лудостта. Призори си отива.

 

Свикнах – лист до главата държа,
тя пристига и трескаво пише.
Всеки делник – дрогиран с лъжа,
или злоба е все по-излишен.
И навярно съм с ум изкуфял,
и намразвам за вечност петлите.
Всяка нощ, който с мен е летял,
той ще знае, че смисълът скрит е

 

сред сълзите добри на свещта
и стихът ми – пак злото прокудил,
че мечтаят за прости неща,
само денем кротуващи луди.
Ти, човеко, въвеждащ реда,
как ли спиш и сънуваш? Какво ли?
Луд поет пак върви по вода,
за нормалните нощем се моли...

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, момичета!
  • ... като лекуват само нормалните, а другите сме на собствен ход...
  • То изглежда днес нормалните, са новите луди! ❤️
  • Кой дава критерии за нормалност? Твоята "лудост" не спи, а вълнува и дава криле за полет!
  • Казват, че поетите са луди сред нормалните и най-нормалните сред лудите. Много е хубаво, Наде!
  • Ако всеки се докосне, до света на лудите, ще разбере, че светът е прекрасен. В същото време и много кратък. Хареса ми, Наде!
Propuestas
: ??:??