1 dic 2020, 12:00

За нуждата от обичане в мръсния град 

  Poesía
495 0 1
От самотните рафтове на магазините,
на ТЕЦ-овете, тъжно въздишат комините.
Витрини мълчаливо заснели в полет гордите птици,
рисуват замръзнали цветя, през премрежени ресници.
Мътно, мърляво слънце, напомнящо за ядрена зима,
обещава да ни върне топлото, но това ще е чак догодина.
По всички радиа "Happy new year" от АББА напомнят ни,
а ние закачулени стържем на колата стъклата и псуваме живота си.
Че не можем да сме весели, че някак си сме тъжни,...
Че не сме обичани , а вече и не сме платежни.
А просто трябва с поглед ятото замръзнало да пуснем.
Цветята със дъха си да освободим. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??