Dec 1, 2020, 12:00 PM

За нуждата от обичане в мръсния град 

  Poetry
419 0 1

От самотните рафтове на магазините,
на ТЕЦ-овете, тъжно въздишат комините.
Витрини мълчаливо заснели в полет гордите птици,
рисуват замръзнали цветя, през премрежени ресници.
Мътно, мърляво слънце, напомнящо за ядрена зима,
обещава да ни върне топлото, но това ще е чак догодина.
По всички радиа "Happy new year" от АББА напомнят ни,
а ние закачулени стържем на колата стъклата и псуваме живота си.
Че не можем да сме весели, че някак си сме тъжни,...
Че не сме обичани , а вече и не сме платежни.
А просто трябва с поглед ятото замръзнало да пуснем.
Цветята със дъха си да освободим.
Парченца от усмивки, честичко на слънцето да хвърляме.
И изгубили се в две очи насреща, крачките между нас да не броим.

 

Ф.

© Филип Филипов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??