За Огъня и за Страстта...

Огънят ни вдъхновява

катó символ на Страстта...

... Но след тях какво остава

догорят ли?...  Пепелта...

А пък пепелта не то́пли

ако в нея няма жар

там не загасняла óще –

въгленче едно макáр!...

Както огънят Страстта е

и в един случаен ден –

тя ни грабва, омотае

и оставаме ѝ в плен...

Но и тя, когато  в Края

може би се изтощи –

идва време да познаем

и безсънните нощѝ...

А Животът се обърква

пред дилемата така,

че не знаем – тя отмъква,

или връща на мигá...

В Стари времена, когато

Древният човек открил

огънят, той по-богато

заживял, щом победил:

тъмнината през нощѝте

и през зимите – студа...

... След това и по Звездите

замечтал във самота...

Може би по не́го Време

той усетил е Страстта –

и така, да се съвземе

не успял е до сега!...

Осъзнал, че е „посочен”

дързък във мечтите бил,

в Еволюцията точен –

вековете наследил...

А тъй в цялото „очóвечя́ване”

(тръгнали от пещери!)

хората на свечеряване –

огън имали дори...

И мъжът когато вечер

след един успешен лов

се завръщал, можел вече:

и да мисли за любов.

... А дали Страстта е огън,

или Огъняг е страст

те не се дивили много,

че били с еднаква власт...

Ние днес сме наследили

всичко хубаво от тях

и така сме продължили

и Страстта във този Свят...

И напълно е възможно

в Огънят ѝ да горим

ако грабне ни тревожно

Страст внезапна и без дим!...

... Не оставяме и Огънят

никога да загасней

и от Времето подгонени –

той през Вечността ни грей...

 28.06.2019.