10.04.2020 г., 8:33

За Огъня и за Страстта

1.3K 0 0

 

 

За Огъня и за Страстта...

 

Огънят ни вдъхновява

катó символ на Страстта...

... Но след тях какво остава

догорят ли?...  Пепелта...

 

А пък пепелта не то́пли

ако в нея няма жар

там не загасняла óще –

въгленче едно макáр!...

 

Както огънят Страстта е

и в един случаен ден –

тя ни грабва, омотае

и оставаме ѝ в плен...

 

Но и тя, когато  в Края

може би се изтощи –

идва време да познаем

и безсънните нощѝ...

 

А Животът се обърква

пред дилемата така,

че не знаем – тя отмъква,

или връща на мигá...

 

В Стари времена, когато

Древният човек открил

огънят, той по-богато

заживял, щом победил:

тъмнината през нощѝте

и през зимите – студа...

 

... След това и по Звездите

замечтал във самота...

 

Може би по не́го Време

той усетил е Страстта –

и така, да се съвземе

не успял е до сега!...

 

Осъзнал, че е „посочен

дързък във мечтите бил,

в Еволюцията точен –

вековете наследил...

 

А тъй в цялото „очóвечя́ване”

(тръгнали от пещери!)

хората на свечеряване –

огън имали дори...

 

И мъжът когато вечер

след един успешен лов

се завръщал, можел вече:

и да мисли за любов.

 

... А дали Страстта е огън,

или Огъняг е страст

те не се дивили много,

че били с еднаква власт...

 

Ние днес сме наследили

всичко хубаво от тях

и така сме продължили

и Страстта във този Свят...

 

И напълно е възможно

в Огънят ѝ да горим

ако грабне ни тревожно

Страст внезапна и без дим!...

 

... Не оставяме и Огънят

никога да загасней

и от Времето подгонени –

той през Вечността ни грей...

 

 28.06.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...