5 nov 2014, 7:57

За онези първите

  Poesía
786 1 1

за онези първите

да пием тази вечер.

за първите

да вдигнем нека тост.

 

за тези, дето

ни разкриха – няма вечност.

в живота всеки

се оказва просто гост.

 

да вдигнем тост

със бяло вино

за първия, когото

нараних.

 

за първия, когото

не обичах,

за онзи, дето

първи ме уби.

 

за онзи, дето

първи ме предаде.

за първата любов

да пием също.

 

за онази скритата

и сякаш неразбрана,

дето винаги в сърцето

ще се връща.

 

да пием още

за най-първата ми болка,

за най-първото

отчупено парче

 

и за първите

изгубени парчета…

колко бързо

времето тече.

 

за онези първите

да пием тази вечер.

за тях да бъде

първият ни тост.

 

за поредните

ще пием утре вечер…

в живота всеки

се оказва просто гост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страшно много ми хареса стихотворението ти, Или! Винаги съм смятала, че всеки, който премине през живота ни е наш учител и винаги с носталгия си спомням за първия...не защото ми липсва, а защото и той е оставил своя отпечатък. Трогна ме наистина!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...