за онези първите
да пием тази вечер.
за първите
да вдигнем нека тост.
за тези, дето
ни разкриха – няма вечност.
в живота всеки
се оказва просто гост.
да вдигнем тост
със бяло вино
за първия, когото
нараних.
за първия, когото
не обичах,
за онзи, дето
първи ме уби.
за онзи, дето
първи ме предаде.
за първата любов
да пием също.
за онази скритата
и сякаш неразбрана,
дето винаги в сърцето
ще се връща.
да пием още
за най-първата ми болка,
за най-първото
отчупено парче
и за първите
изгубени парчета…
колко бързо
времето тече.
за онези първите
да пием тази вечер.
за тях да бъде
първият ни тост.
за поредните
ще пием утре вечер…
в живота всеки
се оказва просто гост.
© Или Дадарова Всички права запазени