Nov 5, 2014, 7:57 AM

За онези първите

  Poetry
787 1 1

за онези първите

да пием тази вечер.

за първите

да вдигнем нека тост.

 

за тези, дето

ни разкриха – няма вечност.

в живота всеки

се оказва просто гост.

 

да вдигнем тост

със бяло вино

за първия, когото

нараних.

 

за първия, когото

не обичах,

за онзи, дето

първи ме уби.

 

за онзи, дето

първи ме предаде.

за първата любов

да пием също.

 

за онази скритата

и сякаш неразбрана,

дето винаги в сърцето

ще се връща.

 

да пием още

за най-първата ми болка,

за най-първото

отчупено парче

 

и за първите

изгубени парчета…

колко бързо

времето тече.

 

за онези първите

да пием тази вечер.

за тях да бъде

първият ни тост.

 

за поредните

ще пием утре вечер…

в живота всеки

се оказва просто гост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страшно много ми хареса стихотворението ти, Или! Винаги съм смятала, че всеки, който премине през живота ни е наш учител и винаги с носталгия си спомням за първия...не защото ми липсва, а защото и той е оставил своя отпечатък. Трогна ме наистина!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...