Nov 5, 2014, 7:57 AM

За онези първите

  Poetry
785 1 1

за онези първите

да пием тази вечер.

за първите

да вдигнем нека тост.

 

за тези, дето

ни разкриха – няма вечност.

в живота всеки

се оказва просто гост.

 

да вдигнем тост

със бяло вино

за първия, когото

нараних.

 

за първия, когото

не обичах,

за онзи, дето

първи ме уби.

 

за онзи, дето

първи ме предаде.

за първата любов

да пием също.

 

за онази скритата

и сякаш неразбрана,

дето винаги в сърцето

ще се връща.

 

да пием още

за най-първата ми болка,

за най-първото

отчупено парче

 

и за първите

изгубени парчета…

колко бързо

времето тече.

 

за онези първите

да пием тази вечер.

за тях да бъде

първият ни тост.

 

за поредните

ще пием утре вечер…

в живота всеки

се оказва просто гост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страшно много ми хареса стихотворението ти, Или! Винаги съм смятала, че всеки, който премине през живота ни е наш учител и винаги с носталгия си спомням за първия...не защото ми липсва, а защото и той е оставил своя отпечатък. Трогна ме наистина!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...