Nov 5, 2014, 7:57 AM

За онези първите

  Poetry
788 1 1

за онези първите

да пием тази вечер.

за първите

да вдигнем нека тост.

 

за тези, дето

ни разкриха – няма вечност.

в живота всеки

се оказва просто гост.

 

да вдигнем тост

със бяло вино

за първия, когото

нараних.

 

за първия, когото

не обичах,

за онзи, дето

първи ме уби.

 

за онзи, дето

първи ме предаде.

за първата любов

да пием също.

 

за онази скритата

и сякаш неразбрана,

дето винаги в сърцето

ще се връща.

 

да пием още

за най-първата ми болка,

за най-първото

отчупено парче

 

и за първите

изгубени парчета…

колко бързо

времето тече.

 

за онези първите

да пием тази вечер.

за тях да бъде

първият ни тост.

 

за поредните

ще пием утре вечер…

в живота всеки

се оказва просто гост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страшно много ми хареса стихотворението ти, Или! Винаги съм смятала, че всеки, който премине през живота ни е наш учител и винаги с носталгия си спомням за първия...не защото ми липсва, а защото и той е оставил своя отпечатък. Трогна ме наистина!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...