31 oct 2018, 20:50

За островръхи шапки

  Poesía
986 0 1

Нокът на сова,
перо от врана,
конска подкова,
роса, събрана
преди първи петли.
И мустак от котка,
черна, с сини очи.
Треска от лодка
на самотен рибар,
плакал за любима.
И вряла отвара,
от сълзи и маточина.
Стебло от петлистна детелина,
конец от червено кимоно.
Капка боровинково вино.
И две чаши брашно.
Кой не е ял вкусен, вещерски пай,
в полунощ, на раздумка със дух
и чаша леден, брадавичен чай,
овкусен със опашка от плъх?

 

30.10.2018г.
гр. Сопот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...