Сядах аз и се зачитах
на разни хора в писмената.
Изпървом не намирах и насита
във трогващата сила на словата.
Но в дебрите на замъгления ми ум,
набързо - ненадейно чак дори -
вълнението (като лятна мараня, раздрана от мълния)
без следа се изпари.
Стиховете станаха накъсани и нелогични:
плод на някой изтерзан и болен мозък;
коментарите звучаха тъй парливи и себични,
че по-жарки бяха те от огън. ...