23 nov 2006, 14:55

ЗА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ

  Poesía
925 0 9
Не знаеш накъде да тръгнеш?
Труден и студен е пътят ти, нали?
И с мъка думите горчиви търсиш,
не ме обичаш, но не искаш да ме нараниш.


Не ме моли, не мога да съм ти приятел,
след като години с теб леглото си делих
и готова бях да тръгна срещу вятъра,
за да се чувстваш с мен щастлив.


Единствено те моля,запомни ме
със всичко хубаво и лошо в мене,
а сега наливай в чашите горчиво вино
и :"Наздраве" за отминалото време.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви от сърце!
  • "Не ме моли, не мога да съм ти приятел,
    след като години с теб леглото си делих"
    точен усет!
  • Не знам как може да останеш приятел с човек, който свързваш с последното преживяно чувство - на болката!
    Много истински стих! Трогна ме! Поздрави!
  • Хубав и истинен текст.

    Поздрав и усмивка за стиха.
  • Ако причината за раздяла не е лоша, не виждам проблем да не останеш приятел с този човек. Поздрави, Сияна!!!
    Много хубав стих!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...