24 nov 2017, 15:06

За пенсионната реформа

  Poesía
350 0 1

Представям си когато остарея
и памперсът е моето бельо,
как ще работя още и ще пея
с четири диоптъра стъкло.

Ще имам и треперещо бастунче
което мойта вяра ще крепи.
От сутринта в работното костюмче,
ще съм машина просто за пари.

Ще ме подпират младите колеги
и памперса ще ми подменят те.
Борба за пенсионните идеи
дори с вода във двете колене.

Вива, управляващи гамени!
Очакват ме прекрасни старини.
Едно сте всички - сини и червени.
За пенсия и в гроба работи!

Роди ми се дори идея:
Вдигнете пенсионната черта.
Не бива даром, никой да живее,
достатъчно е хлебец и вода...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...