24.11.2017 г., 15:06

За пенсионната реформа

352 0 1

Представям си когато остарея
и памперсът е моето бельо,
как ще работя още и ще пея
с четири диоптъра стъкло.

Ще имам и треперещо бастунче
което мойта вяра ще крепи.
От сутринта в работното костюмче,
ще съм машина просто за пари.

Ще ме подпират младите колеги
и памперса ще ми подменят те.
Борба за пенсионните идеи
дори с вода във двете колене.

Вива, управляващи гамени!
Очакват ме прекрасни старини.
Едно сте всички - сини и червени.
За пенсия и в гроба работи!

Роди ми се дори идея:
Вдигнете пенсионната черта.
Не бива даром, никой да живее,
достатъчно е хлебец и вода...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....