13 jun 2007, 9:31

За песента, която не написах

  Poesía
918 0 8
Когато те видях, ми се прииска да напиша песен,
в която всички мои чувства да излея,
че думите със музиката идват толкоз лесно...
а глас ще ми остане ли, да я изпея?
Поисках за очите ти да пея,
събрали от морето всичко синьо,
които ме вълнуват и се смеят,
и пълнят ми душата с лудо вино.
Поисках за ръцете ти да пея,
раздаващи прегръдки толкоз щедро:
не знаеш колко исках да ме сгреят
и приласкят в свойта нежна ведрост.
Поисках и за устните да пея,
поисках да ги слушам до забрава,
копнеех с мойте устни да ги слея,
на трепетни целувки се надявах...
тогава тя дойде и всичко преобърна,
ръцете, устните, очите ти - за нея бяха...
дори да можех времето назад да върна,
ще мога ли да променя съдбата?
Когато те видях, ми се прииска да напиша песен,
в която всички мои чувства да излея,
че думите със музиката идват толкоз лесно...
и мойта песен, днес, на кой да я изпея?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...