За песента, която не написах
Когато те видях, ми се прииска да напиша песен,
в която всички мои чувства да излея,
че думите със музиката идват толкоз лесно...
а глас ще ми остане ли, да я изпея?
Поисках за очите ти да пея,
събрали от морето всичко синьо,
които ме вълнуват и се смеят,
и пълнят ми душата с лудо вино.
Поисках за ръцете ти да пея,
раздаващи прегръдки толкоз щедро:
не знаеш колко исках да ме сгреят
и приласкят в свойта нежна ведрост.
Поисках и за устните да пея,
поисках да ги слушам до забрава,
копнеех с мойте устни да ги слея,
на трепетни целувки се надявах...
тогава тя дойде и всичко преобърна,
ръцете, устните, очите ти - за нея бяха...
дори да можех времето назад да върна,
ще мога ли да променя съдбата?
Когато те видях, ми се прииска да напиша песен,
в която всички мои чувства да излея,
че думите със музиката идват толкоз лесно...
и мойта песен, днес, на кой да я изпея?
в която всички мои чувства да излея,
че думите със музиката идват толкоз лесно...
а глас ще ми остане ли, да я изпея?
Поисках за очите ти да пея,
събрали от морето всичко синьо,
които ме вълнуват и се смеят,
и пълнят ми душата с лудо вино.
Поисках за ръцете ти да пея,
раздаващи прегръдки толкоз щедро:
не знаеш колко исках да ме сгреят
и приласкят в свойта нежна ведрост.
Поисках и за устните да пея,
поисках да ги слушам до забрава,
копнеех с мойте устни да ги слея,
на трепетни целувки се надявах...
тогава тя дойде и всичко преобърна,
ръцете, устните, очите ти - за нея бяха...
дори да можех времето назад да върна,
ще мога ли да променя съдбата?
Когато те видях, ми се прииска да напиша песен,
в която всички мои чувства да излея,
че думите със музиката идват толкоз лесно...
и мойта песен, днес, на кой да я изпея?
© Ивелина Димитрова All rights reserved.
