Срещнах те в дванадесет посред нощ,
беше тъмна и мрачна нощ.
Ти озари и изпълни ми душата
само с една усмивка на устата.
Сънчо те наричах
и тайничко си те обичах.
Твоите очи искрящи
бяха като самодива тъй прекрасни.
Беше също ти така добричка
с ангелско сърчице и медено гласче. 
Ден след ден час по час заедно ти и аз,
крачехме в едно в името на приятелството ни добро.
Приятелко ти най-добра, с ангелска душа,
ти за мен си всичко на света.