18 дек. 2008 г., 07:02

За Плами

772 0 1
Срещнах те в дванадесет посред нощ,
беше тъмна и мрачна нощ.
Ти озари и изпълни ми душата
само с една усмивка на устата.
Сънчо те наричах
и тайничко си те обичах.
Твоите очи искрящи
бяха като самодива тъй прекрасни.
Беше също ти така добричка
с ангелско сърчице и медено гласче. 
Ден след ден час по час заедно ти и аз,
крачехме в едно в името на приятелството ни добро.
Приятелко ти най-добра, с ангелска душа,
ти за мен си всичко на света.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослав Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...