Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
30 ago 2009, 12:19

За подсъзнанието 

  Poesía » Otra
374 0 3

Искам да извикам

колко те обичам,

колко си приличаме,

колко ме привличаш.

 

Тъмносиня сянка,

шарена и тънка,

цветна и безцветна,

черно-бяла гънка.

 

Много ме объркваш,

пусто въображение!

Пълно с нерешение,

враг на моето бдение.

 

Кротко щом повикаш

с тебе да потичам,

ставам неразумна,

весела и шумна.

 

Ти си заблуждение,

слънчевото греене,

нощното сияние,

горското ухание.

 

Ти си красотата,

грозна и зъбата,

рожба на мечтата,

що кове съдбата.

 

Но и да желая

да те пренебрегна,

ти нападаш винаги,

вечер, щом си легна.

 

 

 

16.08.2009г.

последно на 16

© Ангелина Кънчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??