За подсъзнанието
Искам да извикам
колко те обичам,
колко си приличаме,
колко ме привличаш.
Тъмносиня сянка,
шарена и тънка,
цветна и безцветна,
черно-бяла гънка.
Много ме объркваш,
пусто въображение!
Пълно с нерешение,
враг на моето бдение.
Кротко щом повикаш
с тебе да потичам,
ставам неразумна,
весела и шумна.
Ти си заблуждение,
слънчевото греене,
нощното сияние,
горското ухание.
Ти си красотата,
грозна и зъбата,
рожба на мечтата,
що кове съдбата.
Но и да желая
да те пренебрегна,
ти нападаш винаги,
вечер, щом си легна.
16.08.2009г.
последно на 16
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
