За подсъзнанието
Искам да извикам
колко те обичам,
колко си приличаме,
колко ме привличаш.
Тъмносиня сянка,
шарена и тънка,
цветна и безцветна,
черно-бяла гънка.
Много ме объркваш,
пусто въображение!
Пълно с нерешение,
враг на моето бдение.
Кротко щом повикаш
с тебе да потичам,
ставам неразумна,
весела и шумна.
Ти си заблуждение,
слънчевото греене,
нощното сияние,
горското ухание.
Ти си красотата,
грозна и зъбата,
рожба на мечтата,
що кове съдбата.
Но и да желая
да те пренебрегна,
ти нападаш винаги,
вечер, щом си легна.
16.08.2009г.
последно на 16
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Кънчева Всички права запазени
