Razkolnikova (Ангелина Кънчева)
121 129
30.08.2009 г., 12:19 ч.

За подсъзнанието 

  Поезия » Друга
375 0 3

Искам да извикам

колко те обичам,

колко си приличаме,

колко ме привличаш.

 

Тъмносиня сянка,

шарена и тънка,

цветна и безцветна,

черно-бяла гънка.

 

Много ме объркваш,

пусто въображение!

Пълно с нерешение,

враг на моето бдение.

 

Кротко щом повикаш

с тебе да потичам,

ставам неразумна,

весела и шумна.

 

Ти си заблуждение,

слънчевото греене,

нощното сияние,

горското ухание.

 

Ти си красотата,

грозна и зъбата,

рожба на мечтата,

що кове съдбата.

 

Но и да желая

да те пренебрегна,

ти нападаш винаги,

вечер, щом си легна.

 

 

 

16.08.2009г.

последно на 16

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??