Бял череп със очи светлочерни,
аз съм и кукла и вентрилоквист
света понякога ругая с думи бедни,
нима съм отегчен, болен песимист?
Не! Затова търся свобода
под всеки камък и купа сено,
едничък лек за моята душа,
мисълта ме остави нежно.
Тогава се появи Поезията
като гръм от ясно небе...
Тогава се роди Емоцията
върна се от юг, ти врабче... ...