6 jun 2007, 9:59

За пореден път 

  Poesía
863 0 4
За пореден път съм сама.
За пореден път от болка обзета.
За пореден път крещя, но моят глас ехти във тишината.
За пореден път те моля: - Остани!
Но далеч си ти сега, далеч от моята мечта...

За пореден път ще кажа: - Стига -
но пак на чувствата ще се предам.
За пореден път желая да умра,
но моите желания не са по Божията воля...

За пореден път се питам: "Накъде?" и
"Защо разби моето сърце?
Защо остави ме сама? Зашо забрави любовта?"
За пореден път потичат сълзи... Но този път - НЕ!
Не са за тебе те... а за моето сърце!!!

© Мила Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??