MIla_f (Мила Костова) MIla_f (Мила Костова)
42
Jun 6, 2007, 9:59 AM

За пореден път

  Poetry
1.2K 0 4
За пореден път съм сама.
За пореден път от болка обзета.
За пореден път крещя, но моят глас ехти във тишината.
За пореден път те моля: - Остани!
Но далеч си ти сега, далеч от моята мечта...

За пореден път ще кажа: - Стига -
но пак на чувствата ще се предам.
За пореден път желая да умра,
но моите желания не са по Божията воля...

За пореден път се питам: "Накъде?" и
"Защо разби моето сърце?
Защо остави ме сама? Зашо забрави любовта?"
За пореден път потичат сълзи... Но този път - НЕ!
Не са за тебе те... а за моето сърце!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0