За пореден път разочарована от хората...
В очите ми сълзи ще заблестят,
но аз пак ще ги прикрия с усмивка!
Ще крещя отвътре, а пред всички ще се смея...
Главата си високо ще държа,
а ръцете си - присвити в безпомощни юмруци.
За отмъщения и дума да не става!
Просто ще ви слушам,
ще се смея... без причина, сякаш...
Напук на вас, напук на фалшивата ви обич!
Напук на безчувствеността ви!
Ще ви съжалявам
и ще го прикрия с усмивка.
А сълзите в очите ми все тъй ще си блестят...
Това откровение е написано на един дъх, след като за пореден път бях разочарована от "приятелите" си.
За други мои произведения бих приела каквито и да било съвети, но това е по-специално! Зная, че не е перфекно, нито пък е толкова добро (в смисъл, че мога да напиша доста по-добри от това), но е много искрено и си го харесвам такова, каквото е!
© С. С. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря и на двамата !
-
По принцип не съм привърженик на това да критикувам чуждо творение (било то стихотворение, разказ, картина, песен и т.н.) Винаги съм казвала, че ако няма да кажеш нещо хубаво, по-добре е да замълчиш и да не коментираш. Това го пиша заради "червения текст" под стихотворението ти.
Иначе харесах начина ти на писане. Мисля, че точно заради това, че си го написала на един дъх се е получило толкова добре. Много ми допадна началото: "В очите ми сълзи ще заблестят, но аз пак ще ги прикрия с усмивка!"
Поздрав за стихотворението ти, Славея! -
Много красота те очаква в живота ти, но и много разочарования, затова, наистина вдигни глава и...смело напред и нагоре! Младстта е силата ти, а тя е смела!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
