За пореден път разочарована от хората...
В очите ми сълзи ще заблестят,
но аз пак ще ги прикрия с усмивка!
Ще крещя отвътре, а пред всички ще се смея...
Главата си високо ще държа,
а ръцете си - присвити в безпомощни юмруци.
За отмъщения и дума да не става!
Просто ще ви слушам,
ще се смея... без причина, сякаш...
Напук на вас, напук на фалшивата ви обич!
Напук на безчувствеността ви!
Ще ви съжалявам
и ще го прикрия с усмивка.
А сълзите в очите ми все тъй ще си блестят...
Това откровение е написано на един дъх, след като за пореден път бях разочарована от "приятелите" си.
За други мои произведения бих приела каквито и да било съвети, но това е по-специално! Зная, че не е перфекно, нито пък е толкова добро (в смисъл, че мога да напиша доста по-добри от това), но е много искрено и си го харесвам такова, каквото е!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С. С. Всички права запазени
