Jun 29, 2012, 9:54 AM  

За пореден път разочарована от хората...

  Poetry » Other
1.6K 0 3

В очите ми сълзи ще заблестят, 
но аз пак ще ги прикрия с усмивка!
Ще крещя отвътре, а пред всички ще се смея...
Главата си високо ще държа,
а ръцете си - присвити в безпомощни юмруци.
За отмъщения и дума да не става!

Просто ще ви слушам,
ще се смея... без причина, сякаш...
Напук на вас, напук на фалшивата ви обич!
Напук на безчувствеността ви!
Ще ви съжалявам
и ще го прикрия с усмивка.
А сълзите в очите ми все тъй ще си блестят...


Това откровение е написано на един дъх, след като за пореден път бях разочарована от "приятелите" си. 

За други мои произведения бих приела каквито и да било съвети, но това е по-специално! Зная, че не е перфекно, нито пък е толкова добро (в смисъл, че мога да напиша доста по-добри от това), но е много искрено и си го харесвам такова, каквото е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. С. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и на двамата !
  • По принцип не съм привърженик на това да критикувам чуждо творение (било то стихотворение, разказ, картина, песен и т.н.) Винаги съм казвала, че ако няма да кажеш нещо хубаво, по-добре е да замълчиш и да не коментираш. Това го пиша заради "червения текст" под стихотворението ти.
    Иначе харесах начина ти на писане. Мисля, че точно заради това, че си го написала на един дъх се е получило толкова добре. Много ми допадна началото: "В очите ми сълзи ще заблестят, но аз пак ще ги прикрия с усмивка!"

    Поздрав за стихотворението ти, Славея!
  • Много красота те очаква в живота ти, но и много разочарования, затова, наистина вдигни глава и...смело напред и нагоре! Младстта е силата ти, а тя е смела!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...