Jun 29, 2012, 9:54 AM  

За пореден път разочарована от хората...

  Poetry » Other
1.6K 0 3

В очите ми сълзи ще заблестят, 
но аз пак ще ги прикрия с усмивка!
Ще крещя отвътре, а пред всички ще се смея...
Главата си високо ще държа,
а ръцете си - присвити в безпомощни юмруци.
За отмъщения и дума да не става!

Просто ще ви слушам,
ще се смея... без причина, сякаш...
Напук на вас, напук на фалшивата ви обич!
Напук на безчувствеността ви!
Ще ви съжалявам
и ще го прикрия с усмивка.
А сълзите в очите ми все тъй ще си блестят...


Това откровение е написано на един дъх, след като за пореден път бях разочарована от "приятелите" си. 

За други мои произведения бих приела каквито и да било съвети, но това е по-специално! Зная, че не е перфекно, нито пък е толкова добро (в смисъл, че мога да напиша доста по-добри от това), но е много искрено и си го харесвам такова, каквото е!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© С. С. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и на двамата !
  • По принцип не съм привърженик на това да критикувам чуждо творение (било то стихотворение, разказ, картина, песен и т.н.) Винаги съм казвала, че ако няма да кажеш нещо хубаво, по-добре е да замълчиш и да не коментираш. Това го пиша заради "червения текст" под стихотворението ти.
    Иначе харесах начина ти на писане. Мисля, че точно заради това, че си го написала на един дъх се е получило толкова добре. Много ми допадна началото: "В очите ми сълзи ще заблестят, но аз пак ще ги прикрия с усмивка!"

    Поздрав за стихотворението ти, Славея!
  • Много красота те очаква в живота ти, но и много разочарования, затова, наистина вдигни глава и...смело напред и нагоре! Младстта е силата ти, а тя е смела!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...