Ружена (Ружена)
39 164
1 feb 2007, 1:17

За последно 

  Poesía
666 0 5


                               На един мой добър познат,
                               Добряк,който си тръгна 
                               преди два дни от този свят

Душата се задъхваше във клетката
на болното и уморено тяло.
Домът я мамеше ли мамеше... Далечен,
облечен в светлина искрящо-бяла.

От месеци за път се стяга Тя:
привързаности къса. И проплаква.
Какво остана от човешкия и свят?
Ала не тръгва, чака, чака...

Чака. Какво? Кого така очаква?
-Вратата... хлопна, зная... ще се върне...
-Тук, тук съм... Ето ме... Ти как си, татко?
Докосване. Въздишка. Тръгна...

© Ружена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??