Ружена (Ружена) Ружена (Ружена)
1 39
Feb 1, 2007, 1:17 AM

За последно

  Poetry
920 0 5


                               На един мой добър познат,
                               Добряк,който си тръгна 
                               преди два дни от този свят

Душата се задъхваше във клетката
на болното и уморено тяло.
Домът я мамеше ли мамеше... Далечен,
облечен в светлина искрящо-бяла.

От месеци за път се стяга Тя:
привързаности къса. И проплаква.
Какво остана от човешкия и свят?
Ала не тръгва, чака, чака...

Чака. Какво? Кого така очаква?
-Вратата... хлопна, зная... ще се върне...
-Тук, тук съм... Ето ме... Ти как си, татко?
Докосване. Въздишка. Тръгна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ружена All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0