За последно
919
0
5
На един мой добър познат,
Добряк,който си тръгна
преди два дни от този свят
Душата се задъхваше във клетката
на болното и уморено тяло.
Домът я мамеше ли мамеше... Далечен,
облечен в светлина искрящо-бяла.
От месеци за път се стяга Тя:
привързаности къса. И проплаква.
Какво остана от човешкия и свят?
Ала не тръгва, чака, чака...
Чака. Какво? Кого така очаква?
-Вратата... хлопна, зная... ще се върне...
-Тук, тук съм... Ето ме... Ти как си, татко?
Докосване. Въздишка. Тръгна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружена Всички права запазени
