За последно
Търся те отново с поглед,
а сърцето ти е лед.
Не казвай "помисли и утре ще говорим",
вече няма за какво да се борим.
Сърцето ти е заключена врата,
а отново в друга е ключът.
Не искам да съм просто човек,
защото той не се помни като ек.
Това е последното, което чуваш от мен,
нека от утре с друга е запълнен твоят ден.
За мен си просто спомен,
тих, заключен, изгорен.
Очите ми ще гледат другиго сега,
но няма да допусна любовта.
Онова, което ме прободе със стрела
и станах аз като птица без крила.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ралица Велева Todos los derechos reservados
