За преходността

О, колко е нетраен този свят!

И колко се нетрайни дните.

И всичко живо, вехне като цвят,

щом го откъснем от лехите.

Аз мисля винаги човек греши,

щом в чужди работи се хваща

и просто "егото" си не теши,

за чужди глупости щом плаща

Не вярвам в приказката за Деня,

че е предречен от Зората,

аз тази мъдрост вече не ценя,

защото куца с двата крака.

Мени се утрото до вечерта,

тъй както всичко край жена ти!

Излиза тайнственото на Деня

и почва всичко да се клати!

И ти с осанката на велик цар

приемаш роля на паткаря!

От кротко агънце, ти ставаш звяр,

света съвсем не се повтаря!

Аз помня гръцки мъдър философ,

да казва, че щом се въртим,

света ни винаги за нас е нов,

и всичко чезне като дим!

   20.11.2017г.София